VBOX7

достойна за съжаления и презрения, от останалото човечество!”

Леонард Ойлер

............................


„Странно нещо – понякога хората, заради които си готов да застанеш пред дулото на пистолета, се оказват хората държащи същия тоя пистолет!”

Маркиз дьо Сад – из „Жюстин, или Неволите на добродетелта”



"Хубавите неща се случват на тези, които вярват. По-хубавите се случват на онези, които са търпеливи. А най-хубавите неща се случват на тези, които не се отказват."

Антон Павлович Чехов




Ако някога

Ако някога усетиш, че ти липсвам,
че празно е във твоето сърце...
Повикай ме и аз при теб ще дойда,
макар и мъж - със чара на дете...

Ако някога усетиш празнината,
в която бил съм някога скатан...
Повикай ме с усмивка на устата
и аз ще дойда тъй красив...Желан...

Ако някога усетиш болка силна,
която причинил е някой друг...
Дори за тебе да е непосилно,
повикай ме...И аз ще дойда тук...

Ако някога усетиш че не можеш,
без мен...Без моя весел смях...
Повикай ме и после посрещни ме!
То истинската обич не е грях...

...Ако усещаш вече че ти липсвам...
Повикай ме...Аз чакам тук...Сега...
С надежда се ослушвам в тишината...
С надежда гледам нощната луна...

Добромир Радев





Ти защо си такава - неприлично красива?
Ти защо си такава - сладка, мила, добра?
Ти крадеш ми сърцето, а си твоето скрила!
Ти ми даваш надежда, но ми взимаш съня!

Ти защо си такава - обаятелна, нежна?
Ти защо си такава - чиста като сълза?
И дори да си рошава, без грим и небрежна,
ти за мен си оставаш най - разкошна жена!

Ти защо си такава - нерешителна, плаха?
Ти защо си такава - ярка като звезда?
Колко мъжки сърца покрай теб изгоряха?
Колко мъжки очи гледат теб във съня?

Ти защо си такава - като вятъра тиха?
Ти защо си такава - със прекрасна душа?
В моя сън аз те виждам със венче от иглика,
как танцуваме двама там под нощна Луна...

Ти защо си такава - неприлично красива?
Ти защо си такава - сладка, мила, добра?
От сърце ти желая, да си много щастлива!
Нека дружки ти бъдат Радостта, Любовта!

Добромир Радев



НАМЕСТО ИСКАНЕ И ДАВАНЕ НА ПРОШКА, НА ДНЕШНИЯ ДЕН.

Аз исках да ти кажа две слова —
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях —
кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова —
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах — не можах…
Кога ли съм се учил на това?

Дамян Дамянов