1402 Битката при Анкара, една от най-големите между 2 мюсмански империи- Bitka kod Angore 1402godine

Тимур – Владетелят на Вселената

Преди голямата битка избухливият Баязид Йълдъръм/Светкавицата/ пленил един от велможите на Тимур. След като научил всичко това Тимур му отправил гневно писмо, в което пишел: „Навреме прояви мъдрост; помисли; разкай се и предотврати гръмотевичния удар на нашето възмездие. Ти не си повече от мравка; защо дразниш слоновете? Уви, те ще те стъпчат под нозете си.”/4, стр. 339/ На това писмо Баязид отговорил презрително, но веднага оставил обсадата на Константинопол и прехвърлил всички войски на империята към Анкара. Османци, мюсюлмани и християни били прехвърлени през Босфора с генуезки и венециански кораби, а цялата тежка конница на сръбския деспот Стефан Лазаревич била във войската на Баязид, но той скоро щял да си припомни за предупреждението на великия вожд Тимур.

Голямата битка започва рано сутринта на 28 юли 1402 год. и в нея двете страни хвърлят всичко. Боязид дори включил в нея своите четирима сина – Сюлейман, Муса, Мехмед и Иса, а храбрите му съюзници на Стефан Лазаревич според хрониста М. Дука „връхлетели като лъвове върху скитите/монголите/”, а според съвременника Ханс Шилтбергер монголите на Тимур пуснали в сражението 32 бойни слона. Най-напред започнали да поддават турските флангове, които били предимно татарски наемници оцелели от Златната орда и мака част от сръбската конница, която нямала опит в битката с конницата на монголите. Тимур забелязал това и веднага пуснал срещу тях конницата си, съставена от воини от племето булгути/кубратовите българи/ и започнала истинска касапница. Както пише М. Дука: „Връхлетяха най-страшните конни воини и започна свирепа битка. Тези с бръснатите глави/булгутите/ бяха като светкавици и нямаше земна сила, която да ги спре. Адът слезе на земята!” И хрониста подробно описва конницата на булгутите – те воювали върху дребни, жилави коне и нямали равни в конния бой, стрелите им не пропускали, а самите воини бил с бръснати глави, ниски и жилави, „свирепи като дяволи”. Еничарите на Баязид също се биели храбро, но нямало земна сила, която да спре ужасяващата войска на Тимур.

В края на деня османската войска на Баязид била напълно разбита, а самият Баязид пленен. Синът му Сюлейман бил спасен от сърбите на Стефан Лазаревич с бягство, а другите също погинали. Когато откарали пленения Боязид при Тимур той играел шах със синовете си и попитал османския султан какво би направил с него, ако той е победител, а Баязид бил доста избухлив и му отвърнал: „Щях да те затворя в клетка, за да видят хората най-жестокия човек на земята.” И тогава Тимур наредил да му докарат клетка и да затворят в нея самия Баязид.В клетката страшния султан изкарал цели осем месеца, докато накрая не издържал на унижението и починал от апоплектичен удар, а според друга легенда се самоубил. След това поражение в Османската империя настъпило т. нар „междуцарствие”, което продължило чак до 1414 год.След битката при Анкара Тимур е обявен за враг на исляма, защото не е избил само немюсюлмани, а много от тях, които се занимавали с изкуства и архитектура взел при себе си в Самарканд. Тогава пък други го обявили за владетел на Вселената, защото спрял радикалите от ранния ислям в похожденията им към Европа, а самият Тимур нямал никакъв интерес към континента – него го привличал блясъка на Изтока. Пък и доста империи предварително признават могъществото му и започват да му плащат данък – това прави освен Османската империя и султанът на Египет, и византийския император Йоан Първи.

След победата си Тимур опустошил цяла Мала Азия, завладял Бурса и опожарил града, а джамиите там превърнал в конюшни. След това превзел и Смирна, която била последната крепост на рицарите тамплиери в Мала Азия. Тимур ги освободил, но не могли да се качат всички на галерите за остров Родос и той наредил да бъдат обезглавени, а след това по стар навик наредил главите им във формата на пирамиди. Над Европа и Османската империя надвиснал страхът от страшния владетел. Застрашен бил Константинопол. Но за щастие Тимур нямал никакъв интерес към континента и Запада – това категорично би променило хода на историята. Създателят на огромната империя Тимур бил неудържимо привлечен от Изтока и неговите блестящи и богати градове. Тимур назначил Сюлейман Челеби, Баязидовия син за пълномощен монголски васал за територията на Османската империя и заминал за Мала Азия. Пристигнал в столицата си Самарканд с много плячка и слава и започнал да се подготвя за поход за завладяването на Китай – последната империя, която още не бил покорил.