Бивш национал откровено за Левски, ЦСКА, Лудогорец и националния

Бившият национал и легенда на Славия Петър Александров даде откровено интервю за предаването на DIEMA SPORТ „Домът на футбола“. Специалистът, който в момента работи в Швейцария, говори за Левски, ЦСКА, Лудогорец, за националния отбор, като засегна и още теми, свързани с българския футбол.
„Гледам много мачове. Старяя се почти всичко да следя. Но съм доста песимистично настроен тази година. Така тръгна шампионатът. Много отбори не играят на собствените си терени, има малко публика. Не е това, което се очаква да се подобрява, което се говори преди всеки нов шампионат и затова съм доста недоволен“, започна Петър Александров.
„Естествено, че искрица надежда дава представянето на Лудогорец. Става дума за евротурнирите. Ето сега продължиха в Лига Европа. В първенството също. Това не е добре и за тях не е добре. Като знаем от къде тръгна Лудогорец. Това е едно чудо И трябва да свалим шапка на техните ръководители. Миналата година се засякох с тях в Белек, говорих с Дермеджиев, когото познавам добре. Там се работи много професионално. В България бързо се зачеркват нещата. Целият им щаб работи много добре. А къде са в Европа – те са може би между 30-те най-добре. В швейцарското първенство, ще бъдат между първите три-четири отбора“.
За случващото се в Левски, Петър Александров обясни: „Всички мачове съм гледал на Левски. Наистина доста трудно стигат до победите. Хубаво е да побеждаваш. Но те винаги са казвали, че искат да играят добре, но като не играеш добре, и феновете ги няма на стадиона. Не знам какви са нещата, когато беше Андрей Желязков в отбора, вървяха нещата. После Люпко Петрович трябваше да си иде, след това и Андрей Желязков не знам по какви причини. Просто в българските отбори, сякаш и да няма нещо, трябва да се намери нещо“
Петър Александров засегна и темата с ЦСКА: „Съжалявам за едно нещо в ЦСКА – те винаги са имали много публика. Когато играеха във В група, стадионът винаги бе пълен. А сега нещата не са такива. Миналата година бе един отбор, сега е друг. Там лично аз не знам какво става. Но България без Левски и ЦСКА не може. Ние го виждаме това. Първенството не е интересно. От това губи българският футбол. Казах, че рано или късно ЦСКА е има проблеми с УЕФА и ФИФА. Защото не може един отбор да се изпари и след няколко месеца пак да се появи. Няма как. Има хора, които следят тези неща и гледат. Знам в България дори и невъзможното можем да направим възможно, но жалко е това. От това страда българският футбол“.
Запитан за националния отбор, Александров обясни:„Светлина в тунела може би е назначаването на Петър Хубчев, който е сериозен треньор и момче. Но всичко зависи от играчите. Ако не вършат това, което иска треньорът, трудно ще стане. Сега ми липсват играчи, които да водят отбора. На средноевропейско ниво имаме играчи. Аз винаги се надявам. И винаги когато играе националния ме побиват тръпки. И винаги се радвам, когато побеждаваме. Но ще ни трябва. Позитивното е, че има доста футболисти, които играят заедно в последните години. Те се познават добре. Сега има млади момчета, които се включват в отбора. Надявам се да имаме поводи за радост. Хубчев е човек, който не говори много, но се стреми с по-малко думи да си върши работата. Мисля, че такива хора трявбат по някога. Той има за задача сега да направи един отбор, който малко или много да радва феновете. Всички знаем, че едва ли ще се класираме. Дано не е така. Но ще ни бъде много трудно с оглед групата, в която сме. Мисля, че Хубчев ще направи отбор, който малко или много да можем да ядосваме тези, които са напред в класирането“
„Ние сме свикнали да имаме по-малко, а да даваме повече. Сега е обратното – искат по-малко да дават, но да взимат повече. Но не става винаги. Тук е разковничето и тук трябва да търсим причините. Това нещо (модерните технологии), колкото помагат, толкова и вредят“, каза още Александров.
За бъдещето Александров каза: „Искам, желание е ми е всеки отбор да има добра база. Така повече деца ще искат да играят футбол. Естествено знам, че те обичат футбола и ги играят, но пак идваме на модерните технологии – това е бич за всички деца, но без това не можем“.