👉 Суперкомпютър на НАСА пресъздаде какво е да влезеш в черна дупка и е „наистина завладяващо“.🤩😲 Симулация на това какво би било да пoпаднеш в черна дупка ни дава някакво ужасяващо прозрение. Новата завладяваща визуализация е създадена на суперкомпютър на НАСА и показва сценарий, при който камера навлиза в хоризонта на събитията, „запечатвайки съдбата си“.
💥Вижте видеото с възтановката😲👇
👉Той е създаден на суперкомпютъра Discover в Центъра за климатични симулации на НАСА от учени от Годард. Качвайки клип от почивката в YouTube, в описанието НАСА написа:💥👇
„Дестинацията е свръхмасивна черна дупка с 4,3 милиона пъти масата на нашето слънце, еквивалентна на чудовището, разположено в центъра на нашата галактика- Млечен път. За да се опростят сложните изчисления, черната дупка не се върти."
👉 Плосък, въртящ се облак от горещ, светещ газ, наречен акреционен диск, заобикаля черната дупка и служи като визуален ориентир по време на падането. Същото правят и светещите структури, наречени фотонни пръстени , които се образуват по-близо до черната дупка от светлина, която я е обиколила един или повече пъти. Фонът на звездното небе, гледано от Земята.
🌌🧐„Проектът генерира около 10 терабайта данни — еквивалентно на приблизително половината от очакваното текстово съдържание в Библиотеката на Конгреса — и отне около 5 дни работа на само 0,3% от 129 000 процесора на Discover. Същото постижение би отнело повече от десетилетие на типичен лаптоп.“
👉 Гледайки как камерата се засмуква в тъмнината на черната дупка, някои хора бяха „ужасени“.
Отивайки в Reddit, за да споделят своите реакции, един потребител написа: „Черните дупки са наистина завладяващи.“ Друг каза: „Отключен е нов терор. Космическо екзистенциално удавяне със страна на спагетификация..“ Трети се пошегува: „Правил съм това преди и мога да потвърдя, че изглежда точно така.“ Четвърти добави: „Жалко, че очите ми бяха спагетирани от този момент.“ А пети каза: „Това беше малко ужасяващо. Бавното поглъщане от тъмнината.
👉 Друг човек отговори, казвайки: „Ако те кара да се чувстваш по-добре, за външния наблюдател те никога не те виждат да пресичаш хоризонта на събитията. „Докато се приближавате все повече и повече до него, вие се движите все по-бавно и по-бавно, като в крайна сметка замръзвате напълно, когато стигнете до хоризонта на събитията. Ще останете там, напълно замръзнали, докато изображението ви бавно се измества в червено и избледнява, но теоретично все още ще изглеждате „там“ извън тъмнината. Завинаги. Някак си това не ни кара да се чувстваме по-добре.
Източник: UNILADTECH
Източник снимки: : istock
Източник снимки: : gettyimages
