VBOX7

/> тръгнал да ме агитира,
"да съм ставал аз цесекар"
и да не бъда веч’ Левскар".
Аз само му се изсмях
и пренебрежително му казах:
"Даже и светът да се затрий,
аз съм си на Левски фен,
и никога няма да стана червен!"
И всичко вървеше както преди...
Левски отново ЦСКА победи...
със резултат разгромен и страшен,
и се разбра, че чорбата вече не е опасен.
И на другият ден гореспоменатият комшия,
идва при мен с бутилка ракия,
и започнаха едни подкупи, едно чудо...
и то не за друго-
а заклетия цес’кар вече искал да ставал Левскар.
Моли ме и ме увещава,
да съм забравил първородният му грях,
и да го приемем с татко при нас,
"че вече не щял да е от малкото цес’кари,
които ги биели кой, където свари."
И, че "Не може вече той,
да се срамувал да излиза навънка,
след всеки мач на "червената си спънка"".
Ние естествено, като добри левскари,
го приехме радушно в наш’та агитка
и вече щом има на Левси мач,
чичо Колю е 12 играч,
вика като на световно,
за Левски, отборът си любим,
докато предишният му тим,
във Европата и във страната
е все същият калпав в играта.
От тази история, скъпи цес’кари,
си вземете поука добра,
щото никога не е късно и Вие,
да се откажете от ЦСКА....