VBOX7

/>
Един зимен ден, покрит с много сняг Tя предложи на Aнгелчето:

"-Ангелче, искаш ли да отидем да се веселим, има празненство по случай зимната ваканция." Ангелчето бързо се съгласи на предложението и двете тръгнаха да се гласят за празненството. Разбраха се да се видят малко преди да тръгнат, за да са готови на време. Искаха да са едно цяло.

Така и стана. Тръгнаха двете другарчета на път за празненството, събраха се и тяхни приятели и не толкова приятели. Важни бяха само те.

Наредиха се на опашка и започнаха да чакат, за да си вземат билети за вход. Оказа се, че любимата им група ще пеят вечерта и всичко им се струваше толкова розово. Бяха се наредили много хора, двете другарчета се хванаха за ръка. Изведнъж тълпата се сгъсти още повече, трудно си поемаха въздух, изведнъж Тя изпадна в несвяст, изпусна Ангелчето, загуби я.

Ангелчето никога не се върна при нея. Беше напуснала света. За части от секундата отлетя. Шамари не я събудиха, линейки не й помогнаха, лекари не я спасиха. А Тя... Тя просто остана сама.