VBOX7

надпревара.
Гола е нещо обичайно, но на таблото остава трайно.
ЦСКА, Лудогорец синьото няма да спрат, направо да си ходят у тях,да спят.
Левски,Левски се чува, по ЦСКА хвърля се гума.
Разбирате ли юнаци, фен да си на Левски е чест за калпаци.
Чуй ме сега,Левски е съдба.
Левски е за победители и шампиони на милиони, а не за саксофони.
Фен да си на Левски е гордост и чест в прав контекст.
Казвам ти го сега,идваш ли с мен или ще си останеш с тъга.
Когато трябва,ще ти говоря с думи и рими,но позволи ми да ти отворя кръгозора за ''А'' отборът.
Илиев подава,през четирима преминава,съдията фал свири, е кажи ми къде фал видя, не се ебавай така.
Йовов се сепва,голове налепва.Гледат го с интерес,но отказва той трансвери с финес.
Шампиони многократни,привличат футболисти всеобхватни,
бият те противниците обратни, Левски са шампиони безвъзвратни.
Кажи ти сега,с мен ли си? Левски значи свобода, останалите могат да ядът ла*на.
Знаеш че синьото е в теб, ако искаш направи си факултет.
Гунди е във всеки човек,за да не го разбереш,трябва да си голям бифтек.
Идвай с мен и ще премахна тъгата ти излишна, ще гледаш класика 100 годишна.



''Тя'' това ми стори:

Усмивката ти свита,полата ти впита, знаеш че убожавам, за мненията им 5 пари не давам.Дори по коридора здрасти не казваш, пряко по път ме подминаваш и задминаваш, дори и знак не даваш.Тебе обичах, по тебе се свличах, надеждите си не обричах, напред надничах.Ти ме съсипа,по-добре да ме хване грипа.Всичко с тебе оплетох, в живота си заради теб всичко пометох.Всеки ми казва, тя те мрази, но аз гледах да действам по фази.Не вярвах, че можe на болка да ме обричаш.Кво ли си викаш?:Ае ся ша спичаш!.Тормоза и пренебрежението продължава,друг пред мене те сваля.Знаеш, че и аз го искам, пред гледката главата си стискам и от ужас пискам.Нарочно го правиш,пред мене се нравиш.Поне за малко уважение, започва да ми излиза съмнение, дай малко откровение, че в душата ми е голямо вълнение.Приятели да бъде, явно това е дар невъзможен, факт за мен тревожен.Знам, че живота ми е противоположен, но отиде си труда ми вложен.Изобщо не искаш да ме погледнеш, като на друг се метнеш и като крушка светнеш.Мислиш, че като парцал ще ме наметнеш.Защо така зад гърба ми се подиграваш, с глупости ме занимаваш и тезата ми затвърждаваш.Ти искаш да страдам, от всичко да бягам,покрай теб без здрасти от теб да минавам, но пак да ти се кланям.Няма да стане, сърцето ми не е играчка, вече стана 60 дена плачка. Главата си е твоя, няма да те моля, все едно сме в Троя.Накратко:Ти искаш да страдам и на колене да ти падам!Може мнението ми да е двойно, но имам сърце достойно Мислиш се за много важна и недостатъпна, но си поредната мацка попътна.Ако с мене смяташ, да се гавриш, по-добре отношенията си с мен да удавиш.В гърдите ти да погледна, гаджето ти ме вкарва в някоя тоалетна.Явно дори не мога да те обичам от разстояние,това за мен е голямо терзание.Сърцето унива,слънцето се скрива, живота напред отива.Щом приятел не мога да ти бъда, отиди в коридора наляво, там има едно дете засмяно, в вратата първа.Там от мене всеки се отърва.Кажи, че съм недостоен, за да съм поне, да съм малко с надеждите по-спокоен.От тук нататък пътищата ни се разделят, посоките се сменят.Повече няма да ме видиш, нито да ме чуеш, по-добре музиката да надуеш.
ДАВАЙ!КАЖИ ГО!