VBOX7

absurd4o

SKYPE:absurd4o

И някак помъдрял се чувствам вече.
Един живот на спомени безброй
пред моите очи за миг изтече
като порой.
Научи ме животът да живея,
научи ме, че няма път назад.
Сега със моя син

седя и гледам
как пурпурен залязва моят свят.
Години много идват и си тръгват,
живота свой аз изживях сред тях.
(Събирай днеска розовите пъпки,
че, мъртви, утре ще са прах.)
На мене писано ми е да си отида,
ала след мене ще остане моят син,
и пурпурният залез тъй е близо,
любуваме му се и двамата мълчим.
"Хвани мига", аз казах му накрая.
"Недей плачи, недей да слагаш креп.
Аз може да умирам, ала зная,
че ще живея винаги чрез теб..."

"Пурпурният залез" DREAM THEATER

Инфо

Следвай 0