|
|
|
jakityyy1
МОМИЧЕ от MainaCity (finger), на 17г. регистрирана на 17.02.2008г.
последен вход: 27.08.2008 18:22ч. |
офлайн |
Описание:
СмеЕяТ Ми Се,Че сЪм РаЗлИчНа-чЕ Не сЪм КУрВоЛеТиНА,Че Не сЪм КаТо оНеЗи нАдУвКи,Че нЕ Се дЪрЖа гРуБо.СмеЕяТ Ми Се,Че сЪм оТкРоВеНнА,ДобРА и сКрОмНА...hhahHhhah Аз Им сЕ смЕЯ нА ВсИчКи,Че сА ЕдНаКвИ! (:
Не Ме ВъЛнУвА КаКвО КаЗвАт ХоРаТа ,ПоНеЖе АкО Е ЛоШо То Е,ЗаЩоТо ИлИ Ми ЗаВиЖдАт ИлИ ПрОсТо Не Ме ПоЗнАвАт.СтИгА Ми Да ЗнАМ ,Че БлИзКиТе И ПрИяТеЛиТе Ме ОбИчАт ТаКаВа КаКвАтО СъМ-ИСТИНСКА!
Няма Нищо По-Хубаво От Това Да Кажеш Истината На Човек,На Когото Много Държиш.За Съжаление Истината От Другата Страна Понякога Боли,И Другия Страда...
Priqtelstvoto Bez Li4en Interes E Edno Ot Nai-Krasivite I Redki Neshta V Jivota.Ne Se Strahuvai Da Se Otdelish Ot Tozi,Koito Ima Zadni Misli.GOOD LUCK :)
За ценителите на истинската музика,и хора,уважаващи себе си,нека да заповядат в групата ми :) ===>тук
Аз съм човекът който тормозеше като малък,
Аз съм човекът който ти изглеждаше жалък!
Аз съм човекът който те отвръщаваше,
Аз съм човекът на който се подиграваше!
Аз съм човекът който плашеше до смърт всеки ден,
Аз съм човекът който стоеше безмълвен,смотен
Аз съм човекът който носи болка в очите си,
Аз съм човекът който винаги крие сълзите си!
Аз съм човекът живял в стах и насилие толкова време!
Аз съм човекът разрушен от това бреме!
Аз съм човекът който се давеше в презрение!
Аз съм човекът който проклинаше своето рождение!
Аз съм човекът който мачкаше за забавление!
Аз съм човекът от твоето поколение!
Аз съм човекът чието име не знаеш!
Аз съм човекът за когото нехаеш!
ТИ МИСЛИШ,ЧЕ Е ГОТИНО ДА СИ СВИРЕП,НО И АЗ СЪМ ЧОВЕК!
КАТО ТЕБ!НЕ БЪДИ БЕЗРАЗЛИЧЕН!БЪДИ РАЗЛИЧЕН!СВЪРЖИ СЕ С НАС!UNICEF!
УЧИЛИЩЕ БЕЗ НАСИЛИЕ!
СЛОЖИ ТОВА В ПРОФИЛА СИ ЗА СЪПРИЧАСТИЕ!
Нищо не е чак толкова лошо,колкото изглежда на пръв поглед.По-добре да ти завиждат,отколкото съжаляват.Завиждат на Орела.Съжаляват проскубаната Патка!
Апокалипсис
Създаваше апокалипсис из отдавна погубеното човешко съзнание. Владееше силата на разбирането от „половин дума", а четенето между редовете беше нейната специалност. Толкова добре бе овладала техниката на изслушването, че от погубените човешки мечти пишеше книга на отдавна загубеният път на чуждото съзнание. Мечтите бяха отделни глави, всяка една с характерни цветове, обагрени в различни крайности.
Колекционираше счупени мечти и ги превръщаше във феерия от безвъзвратно погубени мисли. Пагубността нямаше да има такова значение за нея, ако не бе всяка една от историите, с които тя се сблъскваше всеки ден. Много неща й правеха добро впечетлние, но малко от тях си заслужаваха отделеното време. Колко часове бе изгубила в заниманията си с незаслужаващи нейните хладни усмивки хора, само тя знаеше... и все пак се опитваше да разбере всеки един от тях.
Тя имаше толкова много роли, всяка една я бе научила на нещо, но всички отнемаха от нейната същност. Никой до този момент не бе желал да открие собсвеното й съзнание. Никой не бе пожелавал да я опознае напълно и безапелационно. Беше ли самотна? - едва ли! Толкова много чужди самоличности, толкова много безвъзвратно изгубени мечти, само тя разбираше стойността на всяка една. Ценеше всички като погубено цяло и всяка една по отделно, като умираща човешка същност.
Хората бяха пешки в нейната игра на шах. Постоянно печелеше игра на табла срещу велики противници, достигнали върхове в живота, които тя тепърва трябваше да изкачва, но и това не я спираше. Тършуваше из празните умове на погубените хора, в търсене на специалния, който ще преобърне мислите й и ще я накара да загърби многоликата си същност, ще я накара да се почувства слаба и ще я унищожи.
Апокалипсисът, който започна преди време с нейната първа глътка живот, бе просто едно неизбежно начало на страдание. В началото не осъзнаваше силата и обръщаше към себе си негативното отношение на хората. После се научи да лавира между мненията към нея и нейните, към чуждите мечти и постижения - непрестанен път, изпълнен със страдание и погубени мисли. Научи се да се спуска плавно по различни писти, изпълнени с препядствия. Безпроблемно слаломираше между флагчетата, с които бе означена всяка една опасна мисъл, която можеше да й навреди по някакъв начин. И все пак тя понякога предизвикваше себе си, като се изправяше пред някое кърваво червено или тъмно синьо флагче, просто за да се сблъска с лошото настроение.
Проливаше сълзи, за чуждите, за ничиите, за своите, за Божиите погубени мечти. Имаше нужда да се хване за нещо, за да изкара негативизма от себе си. Беше положителен човек, дори с онази хладна усмивка, характерна само за нея, с която описваше едва 1% от същността си.
Владееше безброй езици, полиглотите владееха едва няколко процента от нейният потенциал и все пак тя предпочиташе да не развива същността си в превод на книги от чужди езици, бе предпочела да превежда на разбираем език погубените мечти. После наклаждаше огън и разказваше на картините овесени на стената за борбения ден, който е имала. Палеше се от най-малкото потрепване на въздуха около себе си, повлиян от думите, излизащи от устата й.
Понякога се случваше така, че въздухът около нея бе толкова разреден, че спокойно можеше да погълне цялата вселена около себе си само с едно вдишване. Спираше за момент, за да си поеме дъх и продължаваше да декламира като на машинописка своя безумен рефрен.
Случките се повтаряха всеки ден, ден след ден, като минало, което чука на вратата, за да се настани отново в топлото легло...
|
|
0 потребители са зяпали този профил за последните 24часа
|
|
|
|
|
|
|
|
|
