|
cryboy
МОМЧЕ от [!]Heard of Storm[!], на 13г. регистриран на 20.12.2007г.
последен вход: 09.10.2008 14:00ч. |
офлайн |
Описание:
06.00-Прибрах се от сбиването със назитата
06.02-Пия бира
06.10-Пикая
06.12-Пия бира и пикая
06.13-Заспах докото пикая
07.00-Баща ми ме събуди, попита ме кв'о правя. казах му, че пикая на сън
07.02-Баща ми тръгна на работа и аз заспах на дивaна в хола
10.00-Събудих се
10.30-ставам от дивана
11.00-станах от дивана
11.03-Пия Бира
11.04-Слушам The Casualties
11.07- ритам един стол докато слушам The Casualties-Unknown Soldier
11.10-В момента върви The Exploited-Chaos is my live и ритам вратата на съседите
11.20-Отидох на гости на емото, която живее над нас
11.21-тя каза, че ще се самоубива
11.29-изнасилих я
11.31-самоуби се
11.32-прибрах се в къщи
11.35-заспах
12.30-събудих се и пия бира
12.32-Изпиках се
12.50-Оправям си гребена
13.20-Оправих си гребена, облякoх си коженото яке(нищо, че е 28 градуса), на което има голямо червено. А, и тръгнах за даскало
13.40-Влизам час и обяснявам, че съм си оправял гребена
13.42-Даскалата ме изгони, щото я нарекох "Тъпа капиталистка"
13.43-Стоя в коридора и гледам тъпо
14.10-Часът свърши. Влязох в стаята и заспах
15.52-Дойде голямото междучастие, пред даскало срещнах малката ми сестра . Тя ми каза, че е депресирана, защото Пешо я зарязъл. Тъпа ЕМО
15.56-Сестра ми ще скача от покрива на даскалото
15.57-Довлякох Пешо горе и го накарах да се вземат пак. Тъпи емота. Аз като бях на тяхната възраст палех контейнери.
16.00-Срещах активисти на "ФАБ" лепяха плакати с надпис "Анархизмът е нашето бъдеще"
16.01-Лепя плакати с надпис "Анархизмът е нашето бъдеще"
16.13-Влизам в час. Обяснявам на даскала, че съм лепял плакати
16.14-Изгони ме. Мразел анархисти
16.30-Пия бира
16.31-Директорът ме видя и двамата сега пием бира
16.40-Директорът ми предложи ракия, но аз отказах. Алкохол аз не ПИЯ!
16.59-Влизам в стаята и гледам трезво
17.03-Заспах
18.31-Излизам от даскало, видях Киро. Каза ми, че утре ще ходим на концерт на The Exploited. Аз казах "Ми убаво"
19.00-Аз, Киро, Иван Скейтъра и още народ стоим в парка пием бира
19.02- На съседната пейка седнаха малката ми сестра и група венорезци (емота)
19.04- Моята компания ритат тази на сестра ми
19.06-Скинарите ритат нас
19.08-Две патрулки дойдаха да видят к'во става
19.10- Ние и скиновете ритаме ченгетата
19.11-Едната кола гръмна
19.13-Дойдоха още ченгета и ни разпръснаха
19.14-Бягам
19.20-Бягам
19.30-Бягам
19.32-Стоя пред блока и пия бира
19.34-Влизам у нас и виждам големият ми брат-скин, който никой не бе виждал пет дни, да пие бира с баща ми и да гледат телевизия
19.35-Седим тримата и пием бира. Все пак и тримата имаме шеснайсет години
19.59-Прибра се по малкият ми брат-емо
20.00-Аз и по-големият ми брат бием нашето малко братче, защото каза "тате,тате вече съм на 15 може ли да си обръсна краката"
20.04-Звъни Иван скейтъра и ме вика да пием бира и да караме скейт. Не отидох, щото май много бира стана днес
20.07-Слушам Sex Pistols и ритам една лампа
21.00-Бия малкият си брат, за дето се лакирал
21.33-Прибра се мама
21.35-Дойде си малката ми сестра. Пешо пак я е заразял, ще се самоубива.
21.40-Ядем
21.50-Баща ми отиде на нощната си работа
21.51-Брат ми напсува държавата и отиде да бие Пешо
22.01-Взех кинтите на малките си брат и сестра,за да отида на концерта
22.04-Малкият ми брат каза, че светът е шибан и му падна едната значка
22.12-Пребих малкият си брат, защото се гримира
22.20-Излязох от вкъщи, щото ще се бием с назитата(скинари)
22.50-Паднах на земята от юмрука на някъв скин
22.53-Пия бира и ритам скин
23.01-Ченгетата идват
23.02-Решихме да не се повтаря случката от днес и се разотидохме мирно
23.04-Стоя с пънквоте на една пейка и се чудя да не стана ли емо, но ме заплашиха със смърт
23.06-Подпалихме контейнер
23.09-Подпалихме колата на един човек, който ни каза, че не трябва да палим контейнери!
23.15-Прибрах се
23.16-Брат-скина пак събрал сестра ни с Пешо
23.17-Брат ми си пусна хардкор и ме наби
23.30-Заспах
Сряда (Chaos, Anarchy...)
04.53-Телефона звъни
04.54-Телефона звъни
04.55-Телефона звъни
04.56-Майка ми вдига телефона, брат ми бил в ареста за побой на роми
05.05-Брат ми бил на 19 за тва те можели да го съдят, но все пак си го взехме
05.12-Пикая в толетната на районното
05.20-Прибрахме се
05.22-Емотата се бяха събудили и започнаха да мрънкат
05.25-Заспах
11.33-Събуди ме някво пищене идващо от тонколоните
11.35-Сестра ми заяви, че се мести при Пешо
11.36-Спрях Пищенето (Tokio Hotel)и пуснах Sex Pistols
11.39-Сестра ми си замина
11.44-Пия бира и се обадих на баща ми, че тъпата му дъщеря си е заминала
12.00-Заспах
12.34- Събудих се и отидох да пикая
12.54-Боядисaх си косата в червено и започнах да си оправям гребена
13.19-Оправих си гребена и тръгвам към даскало. Днес ще съм без якето, че е леко топло (32 градуса)
13.31-Влизам в час
13.33-Даскалът ме изгони, не харесвал червено
13.35-Пия бира и стоя в коридора
14.13- С два пънка ритаме едно емоционално зайче.Носеше тениска на Taking Back Sundey и за да му спасим живота я подпалихме
14.17-Стоя с другите пънкове в дирекцията. Дадоха ни грамоти и ни черпиха бира
15.51-Излязох за голямо междучастие
15.59-Аз и двата пънка бием Пешо. Сестра ми каза,че ще си пререже вените. Падна и една значка
16.02-Мирно и кротко на едни стълби стоим пънкове, емота, метъли и скинове. Кой каза, че нямало толерантност.
16.03-Сбихме се. Причината. Емотата твърдяха, че пънка произлиза от емото, назитата, че всичко идва от хардкора, а метълите...те просто играеха хек
18.34 Даскалото свърши и аз се прибрах да си оставя раницата. Видях некролог на емото над нас. Сигурно е много щастлива...там горе
19.04-Пънкарската тайфа се събра в парка и се насочи към концерта на The Exploited
19.09-Опустошихме магазин
19.12-Видяхме едни ченгета и започнахме да пеем "Cops Car"
19.30-Влизаме в залата
19.31-Набихме Ъпсурт
19.33-Вайт Бучън ни каза,че сме пичове
19.34-Пием бира с Вайт Бучън
19.54-Скочих от сцената с една бутилка бира
20.01-Играя пого и пия водка
20.04-Вече не мога да играя пого
20.07-Вайт си хвърли тениската с надпис "АНАРХИЯ"
20.08-Имам си нова тениска с надпис "Анархия"
21.00-Пребихме следващата група и си тръгнахме от феста.
21.02- Ритаме банкомат
21.07-Двама от нашите скачат върху една кола
21.08-Скачам върху една кола
21.11-Колата гръмна
21.17-Пеем Punk's NOT DEAD!
21.20-Срещнахме брат ми и неговете скинове
21.23-Разбиха ми зъбите. От утре слушам Skrewdriver
21.54-Всички заедно отидохме в парка
22.00-Брат ми рита по-малкият брат, който се целуваше с друго момче
22.03-Сестра ни, каза че ще се самоубива
22.15-Брат ми-скина изнасили три емота и си тръгна
22.17-Трите емота си прерязаха вените
22.18-Едно момиченце-емо ме хареса
22.20-Изчуках я
22.21-самоуби се
23.00-Прибрах се в къщи
23.02-Пия Бира
23.04-Пикая
23.07-Пикая и пия бира
23.12-Пия Бира
23.16-Пикая
23.18-Писна ми и отидох да спя
23.23-Заспах
МЕГА СМЕХ :D
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Продължавам да се вдъхновявам от
разликата между мен
и комика, който сменя си десена всеки ден
Политици – ляв, друг- десен
По средата същите глупаци в главата с песен
Вече имам резистентност изградена
и приемам с безразличие
комплексите на масата създадени от нейното безличие.
Ничие
остана чувството да си способен
на изкуството да си човек
и чак след това
да мечтаеш за корона върху своята глава
не да плюеш върху всяка
протегната за помощ ръка
и щом на Вуте му е зле да викаш ‘а така, а така’
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм, а не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм, а не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Ако политиката беше мъж
щеше да каже пишката ме боли
за ония дето бършат сълзи и сополи,
щото печката не топли, а е зима,
защото дъжд вали, а покрива им няма здрава керемида
Но такъв е този ден,
ако сама не помисля за себе си
никой вместо мен не ще го стори
Кой от кой по болен,
недоволен от живота си
разхожда се по улицата с лоши помисли
Къде и кой си ти?
Дали достатъчно отворил си очите си?
така ли ще живееш до края на дните си?
Помисли!
Заслужаваш ли това, което получаваш
и достатъчно ли е онова, което даваш.
Аз не знам,
но твърдо съм решена отговора да си дам,
да си дам, да си дам…
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Здравейте, човечета,
пречите!
Да това сме ние,
които много се карат и си падат по речите.
Приемайте ни както си пожелавате да взимате без да давате!
Да!
Това го взех от каратето не се ебавайте.
Нека се забавляваме в неравноделни тактове,
докато лапате на гърба на народа хилите пише актове.
Довиждане ще кажем, но на кой му пука за нас?
Ах, как искате да ни превърнете в поколението без глас.
Ние ще кажем тук сме за добро,
заради любовта ни към живота и заради това да бъдем едно,
защото понякога димът от цигарите също е спомен,
навява много други един от тях е, че съм свободен.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Защо?
Въпрос без отговор в наше време.
Кой какво направил и на кой му дреме.
Заслепен от завист е човека и безпринципен,
безчувствен извор е когато и с какво да търси в широкия канал изкуствен.
Спускам
се по улицата прашна,
светло бъдеще ли ме очаква или участ страшна.
С днешна дата съм записал аз избирам свободата
така се виждам продължавам си нататък.
И колко до болка познати проблеми
остават нерешени.
Висят във времето между поредните ти две работни смени.
Белите стени на блока вече пожълтели
оцеляваме в цикъла на 52 недели.
Маймуни станахме пък зоопарка е фраш.
Еваш-еваш вървим или седим на клон в ръката с хаш.
Вярата в доброто е илюзия за нас самите и
предаваме я като безполезен амбалаж.
В държава бедна с девиз „стани да седна”
да напредна чупя клона на примат от горния етаж.
С кураж
от музиката се снабдявам
и понеже съумявам
нервите си да не разпилявам всичко е мираж.
Трудно ще ме видиш гневен,
когато звуците са ми в главата и денят е по-вълшебен.
А проблема дребен няма как да ме смути
и зад гърба ми който иска да слухти.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм, а не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
|
|
1 потребители са зяпали този профил за последните 24часа
|
